Справяне с агресивен пациент – правилни и погрешни действия

Работата на болногледача е тежка и отговорна, но не само поради своята същност – обгрижване на болен човек. В някои случаи асистентите стават обект на агресия, предизвикателно поведение и дори насилие от страна на пациента. За да се справи болногледачът с подобна ситуация, той трябва да бъде инструктиран как да действа. Тук ще разгледаме най-важното, което трябва да се знае от страна на грижещия се.

На първо място, важно е да се разбере какво точно представлява предизвикателното поведение на болния. То може да се изрази в агресия спрямо болногледача, към други пациенти или членове на семейството, както и автоагресия, т. е. опити за самонараняване. На второ място, трябва да стане ясно от какво произлиза това поведение – например, дали не е вследствие на страх, параноя или травма от нещо преживяно.

Болногледачът трябва да разбере нещата от гледна точка на пациента и да установи каква е причината за агресията. Много е важно да се идентифицират ранните предупредителни признаци на предизвикателно поведение, за да се намери подходящо решение. Комуникацията позволява да се изразят емоции и дава възможност за взаимодействие между асистента и пациента. Ако проблемът произлиза от лоша комуникация, това може да разочарова пациента и да доведе до предизвикателно поведение – и ако той вижда, че поведението му води до някакъв желан от него резултат, ще го повтаря.

Ако пациентът вложи енергията си в приятно за него занимание, това ще потуши агресията. Болногледачът може да пренасочи вниманието на агресивния към нещо друго и ако това сработи, може да се използва като метод за спиране на атака. Чрез хобита и развличащи дейности могат да се намалят и дори прекратят изблиците.

Понякога избликът от страна на пациента може да бъде причинен само от желание за повече внимание. Практиката показва, че именно пациентите със склонност към агресия често се стремят към постоянно обгрижване и всеки лек спад на предоставяната им подкрепа може да доведе до гняв. Агресорът трябва да осъзнае, че предизвикателното му поведение не се възнаграждава, затова при ескалиране на напрежението асистентът следва да се намеси по възможно най-спокоен начин, като обясни, че агресията няма да доведе до повече грижа или някакви друга облага. Болногледачът в никакъв случай не бива да действа агресивно в отговор на предизвикателното поведение, защото така само ще влоши нещата. Важно е поддържането на перманентна приятелска позиция, принципност и добри маниери, със запазване на неутрално лицево изражение и нисък, но категоричен тон на гласа. Когато агресията се посреща с пасивен отговор, агресорът постепенно ще отстъпи.

Пациентите невинаги са открити в изясняване на причината за тяхното асоциално поведение. Болногледачът е длъжен да уведоми близките и да сигнализира за лекарска намеса, ако нищо горепосочено не помогне за справяне с прояви на пациентска агресия. Пристъпите могат да се дължат на по-тежко психично заболяване, което да изисква незабавна терапия, с оглед спасяване живота и здравето на обгрижвания човек.