Грижа за хора с влошен слух в чужбина

Основната задача на болногледачите в чужбина е създаване на усещане за сигурност и защита на своите пациенти. Това най-лесно се постига, когато работните отношения биват изместени от доверието и приятелството. За тази цел обаче е нужна качествена комуникация и разбирателство. 

Хипакузис – що е това? 

Немалка част от социалните асистенти в чужбина се грижат за хора с намален слух и предизвикателствата пред тях са големи. Пациентите с проблеми със слуха на пръв поглед са като всеки нормален човек с единствената разлика, че по една или друга причина едно от основните им сетива е в различна степен намалено или изцяло липсващо. Известно е, че те комуникират визуално или физически, посредством “азбука” от знаци и движения.

Какво да правите обаче, ако за пръв път попадате в подобна ситуация?

Ето няколко полезни съвета, с които да избегнете неловките моменти и да си осигурите едно по-приятно и пълноценно съжителство с вашия пациент:

• Запомнете, че винаги е важно да привлечете вниманието на събеседника си, преди да се опитате да му предадете някаква информация. Леко потупване по рамото или помахване с ръка се приемат за добър начин да осъществите визуален контакт. Не спирайте да го поддържате през цялото време (това изключва носенето на слънчеви очила и тн). 
• От особено значение е дистанцията между вас – трябва да е поне 1-2 метра, за да се виждат вашите движения на тялото. 
• Най-пълноценна комуникация, разбира се, може да осъществите с жестономичния език, но е важно да се отбележи, че той е различен в повечето страни, затова проучете внимателно мястото, където се намирате. 
• Дори да не не познавате жестовете добре, старайте се да визуализирате думите си с различни движения, но не размахвайте безразборно ръцете си, тъй като това би подвело вашия събеседник. 
• Не се дразнете на хора с влошен слух, ако ви помолят да повторите или да говорите по-високо. 
• Ако при разговор с напълно глух човек някакъв шум привлече вниманието ви и прекъсна разговора, бъдете достатъчно учтиви да обясните какво се случва.
• Дори хората, които четат по устни, не разбират всяка дума, а само средно около 35-40%, затова не скачайте от тема в тема, говорете бавно и винаги питайте дали сте разбран. 
• Ако събеседникът ви чете по устни, не подчертавайте допълнително буквите –  излишно е. Шепненето и викането нарушават нормалното движение на устните и това затруднява събеседника ви. 

Ако сте в ролята на болногледач на хора с увреден слух в чужбина, направете всичко възможно, за да предразположите човека срещу себе си да се чувства спокоен и разбран.